Yama-ryu Karate-do Organization

e-mail: yamaryukan@yahoo.com tel.:032/ 675 426

 

Yama-ryu крие своите корени в родовия стил на клана Мияге.

Някога стилът се е ползвал като неотменна част в бойните умения на планинските отшелници Ямабуши.

Като съвременна система той е синтезиран през 80-те години на XX век.

В България своята популяризация дължи на сенсей Павел Иванов.

Днес Yama-ryu се практикува в 4 селища. на страната, като си поставя за задача разширяване на дейността.

 

 

Сенсей Павел Иванов,

ІІ дан Yama-ryu Karate-do -

главен инструктор.

 

 

Сенсей Иванов сред някои

от начинаещите каратеки.

 

 

Загрявка и разтягане

 

 

 

 

Въведение в Карате

 

По произход Карате е бойно изкуство, което има за цел победата над противника на бойното поле. То е метод за съществяване на схватка без оръжие. "Кара" означава "празно", а "те"- "ръка". Терминът е употребен за първи път от Фунакоши Гичин. "Яма" от своя страна означава "Планина". Като цяло може да преведем "Яма-рю Карате-до" като "Пътят на планинската школа на празната ръка". Карате действително е изкуство на схватки с голи ръце. Възможностите му са многобройни и често зависят от индивидуалните качества на всеки студент. Това изкуство използва по най-ефикасен начин всичките части на човешкото тяло, за да се противопостави то на невъоръжен или въоръжен противник. Юмрук, лакет, рамо, таз, коляно, стъпало, глава - едно богато многообразие от "оръжия", натренирани методично, с една единствена цел - в случай на нужда да се обезвреди евентуалния противник. Всичко се свежда до възможността да се предизвика пробив в отбраната на противника и да се нанесе един-единствен поразяващ и последен удар, който да донесе живот.

Днес повечето стилове рекламират Карате като изкуство за защита. На удара се отвръща с удар само след атаката на неприятеля. Правилото за ненападение е едно от най-висшите достижения в етиката на Карате.

Освен метод за самоотбрана, Карате е и сурова самодисциплина. Всъщност точно самодисциплината превръща боя в изкуство. Тя помага за преодоляване на трудностите, за победата над собственото тяло, за победата над лошата половина на всеки от практикуващите. Онези, които успеят да превъзмогнат трудностите остават на този Път, привлечени както от физическото развитие, така и от духовния аспект на обучението. Само така личността върви към своето усъвършенстване в живота. Каратека ние наричаме всеки, който е успял да се научи на себеотдаване в своите занимания.

 

Корените на Карате се крият в античността. Легендите разказват, че преди 2 000 години в Индия се е оформила техника за борба, която дала основите на днешното Карате. Монахът Бодхидхарма налага своя метод наречен по-късно Шаолин-тсу-кемпо. Идеята му е била да даде на учениците си система за здраве и дълголетие, която да допълни продължителната медитация в будистките манастири.

Дзен успява да даде философската закваска на тези техники, които се превръщат и в средство за защита и победа. В Китай тези техники се комбинират и с местните стилове, които по-късно дават началото на Тай-чи, Син-и, Па-куа и др. общо наречени Кунг-фу.

През 15 век китайците завладяват остров Окинава. Юмручните техники на нашествениците намират упорити и предани ученици. След години на тази база се създава Окинава-те. Когато Окинава е завладяна от Японския Шогунат се налага забраната за носене на оръжие. Това дава тласък в развитието на ръкопашните техники. Техническото съвършенство на островитяните за кратко време достига неподозирани висини. Създават се специални техники за заздравяване на краката и ръцете (напр. тренировката с макивара). Целта е да се убива с гола ръка. Скоро японците се сблъскват с този вид водене на битка. Едва през 20 век окинавските майстори повдигат булото на Карате. През 1917 год майстор Фунакоши прави своята първа демонстрация в Токио, която слага началото на съвременното Карате.

В карате стиловете към днешна дата наброяват няколкостотин, но най-важното в тях си остава старанието на студентите. Само така може да се крачи през времето.

Както казахме по-горе "Яма-рю" означава "Планинска школа". Самият стил произлиза от родовата школа на Коичи Мияге - Яма-рю. Опирайки се на разказите на Шодай Мияге, твърдим, че школата е свързана с езотерическите китайски и японски стилове. Това което е предназначено за последователите съставлява едва върха на айсберга, а неговата подводна част е забулена в "тъмните дълбини на мистиката, в космическата бездна на парапсихологията". Традицията търси Яма-рю в началото на нашата ера, но реалните признаци за съществуването на планинско общество могат да се намерят в хрониките от 7 век. Легендата казва, че лично Бодхидхарма, след като напуснал Китай, се появил като просяк през 622 година в Япония. Там той се среща с принц Шотоку Тайши и си разменят стихове. След срещата Бодхидхарма се оттеглил в планините на Централна Япония и там сложил началото на монасите-воини (ямабуши). Всъщност към всяко подобно поселение с годините се групирала малка селска общност, която била подготвяна в бойните традиции на аскетите.

Физическата подготовка започвала от най-ранно детство и продължавала до настъпване на зрелостта. Това било някъде към 15-тата година на "послушника". Само пълноправните членове на общността имали право да преминат от стандартните психофизически упражнения към опознаването на съкровените тайнства на духа, скрити в устното учение на ямабуши, в Дзен и в специализираните дихателни техники от Йога.

Всъщност Ямабуши е най-загадъчната Японска будистка секта, напомняща повече на монашески орден. Първоначално нейната философия се опирала на аскетични практики далече от света, в планините, което дава и името на последователите й. В основата й седят принципите за самоусъвършенстване и прераждане. Ямабуши развили разновидност на Йога, задълбочавайки мистическите аспекти на езотерическите будистки секти Шингон и Тендай. Устно предаваните тайни са систематисирани в "Сюген-до"("Път за постигане на могъщество").

Посветили живота си на аскеза и медитация, ямабуши рядко слизали от планините. Това било единствено за да се поклонят в храма на ордена- Дай-го-джи в Киото. Повечето Ямабуши били специализирани в някаква област- например, в ръкопашен бой. Можем само да си представим какво съвършенство е достигано чрез няколкодесетилетен упорит труд и безгрешен живот според "Сюгендо".

След разпадането на самурайската система, след отмирането на шогунатите, след отварянето на Япония към останалия свят цивилизацията започнала да взима своите жертви. Последни се предали горските воини. В края на 19-ти век малко хора си спомняли за тях. Мнозина от наследниците им се оттеглили в чужбина, съкрушени от поругаването на традициите и за да намерят последователи.

Шодай Коичи Мияге, последният от своя клан, попаднал в Китайските планини. След Народната революция и договорът със СССР и Китай за граничната линия, той се оказва в Русия. Тук изработва облегчена и улеснена система за ръкопашен бой. Синтезирала в себе си достиженията на редица модерни стилове тази система носи името Яма-рю Карате-до, по изричното желание на Шодай Коичи Мияге. Той ни остави едно тежко наследство и желание за много работа. Остави ни и задълбочените си търсения, които предприе в тази област.

Пътят пред нас е открит.

 

Степени

 

Степените показват напредъка на каратеката по Пътя. Всеки стил в Карате има свои обозначения за техническата пригодност на практикуващия. В годините се е наложила Кю-Дан системата.

Яма-рю е приел на практика десет ученически и пет майсторски степени. Практикуващите носят:

10 кю- бял колан

9 кю- бял колан с една червена лента

8 кю- син колан

7 кю- син колан с една червена лента

6 кю- жълт колан

5 кю- жълт колан с една червена лента

4 кю- зелен колан

3 кю- зелен колан с една червена лента

2 кю- кафяв колан

1 кю- кафяв колан с една червена лента

1 дан- черен колан с една червена лента

2 дан- черен колан с две червени ленти

3 дан- черен колан с три червени ленти

4 дан- черен колан с четири червени ленти

5 дан- черан колан с пет червени ленти или обикновено конопено въже